Page 1 of 1

ПАРАДОКСИ НА СТРАДАНИЕТО

Posted: Thu Jan 14, 2016 10:12 am
by Д-р Руйчев
Драги Посетители, поради същността на холистичното /целокупното/ лечение, което прилагаме, аз съм принуден да следя едновременно мускулоскелетното тяло, организма и психиката на човека. Обикновено до мен опират страдащи от болки, опитали многобройни други лечебни специалности, методи и лекарства без успех. Това естествено невротизира хората, а неврозата както можете да прочетете в сайта http://bolka.bg/bg/aboutpain/avtorski-3 ... na-bolkata чувствително увеличава болката. Читателят почва да бърза щом намери такава тема да получи магическо решение на проблема си. Парадоксът е в това, че колкото повече лекари не са успели да му помогнат, толкова по-дълъг става списъкът с претенциите как точно да му помогна аз. Сиреч държат да ме учат, вместо да учат себе си. Не ви ли се струва, че така възелът на страданието ви става още по-заплетен и труден за решение?! Обърнете сериозно внимание на http://bolka.bg/bg/aboutpain/kakvo-e-na ... o-lechenie още преди да звъннете да запишете час и повярвайте това ще ви помогне повече от всякакво нетърпение!.. :idea:
Ваш д-р Руйчев

Re: ПАРАДОКСИ НА СТРАДАНИЕТО

Posted: Mon Jan 18, 2016 11:07 am
by Д-р Руйчев
Г-н Миланов, питате ме защо толкова държа подробно да се прочете http://bolka.bg/bg/aboutpain/kakvo-e-na ... o-lechenie ?! Отговорът е прост - защото държа на добрите резултати! При нас лечението е ПЕРСОНАЛНО, а не на конвейер. Щом съм приел пациентите да са 4 души НА ДЕН/не НА ЧАС, както навсякъде другаде/ имам право да изисквам да са подготвени. Сеансите включват интервю,оглед, преглед, избор на точки, въздействие в тях, обучение, авторелаксация - докато страдащият се ориентира във всичко това и четирите посещения свършват! Защо да губим време за неща, които могат да си прочетат у дома?!
Впрочем този пост ще трябва да го копирам и в съседната тема.

Re: ПАРАДОКСИ НА СТРАДАНИЕТО

Posted: Sat Jan 23, 2016 3:48 pm
by Д-р Руйчев
Драги "Бай Гошо", както сам се наричаш! Въобще не е сложно бе човек, просто иска малко внимание и труд - като в началното училище едно време! А не само да викаш колко боли и нищо да не чуваш, защото като се оплачеш вече чакаш най-дълбоката рецепта от най-скритият джоб... Там е работата, че рецептата за тебе е свързана с вниманието ти! Опитай пък нищо не губиш!